самолетни билети австрия виена,залцбург

Добави в Svejo

На http://www.expedia.bg/ може да резервирате и закупите самолетни билети до Австрия Виена,Залцбург на най ниски цени

Република Австрия е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Австрия граничи с Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток, Германия и Чехия на север.


История [редактиране]

Античност [редактиране]
В Античността голяма част от региона южно от река Дунав е известен като Норик. Западният планински регион между реките Рейн и Ин и баварското и субалпийското плато е известен като Реция – територия, която включва части от сегашните Германия и Швейцария. Равнинният регион на изток–югоизток е познат като Панония и включва територии от днешните Унгария и Словения. Римляните завладяват тези три региона и ги организират в провинции на империята, които са стават преден пост за нападения и отбрана срещу различни варварски племена. Един от първите римски военни постове в региона е Виндобона (днешна Виена). Тя е важна стратегическа пресечна точка за множество маршрути към плодородната Долна Австрия.

Средновековие [редактиране]
От 6 век на земите на днешна Австрия започва непрекъснато заселване с баварци, които прогонват проникващите от изток авари и славяни.
В края на 8 век франкският владетел Карл Велики създава маркграфството Каролин между реките Енс, Рааб и Драва, за да предотврати нахлуването на аварите. През 907 г. маркграфството e унищожено от маджарите. През 955 г. Ото Велики успява да победи маджарите и отново да си спечели земите. Между 976 г. и 1246 г. владетелите от рода Бабенберг в Австрия допринасят много за разрастването ѝ. Те построяват градове, пътища, насърчават занаятчийството. Смъртта на последния владетел от този род е последвана от политическа несигурност. Възходът на Австрия се свързва и с династията на Хабсбургите. През 1282 г. крал Рудолф I дава на синовете си в ленно владение Херцогство Австрия. По–късно Хабсбургите завоюват херцогствата Щирия, Каринтия и Тирол с договор за наследство и добавят към владенията си и Гюрц и Истрия с Триест. През 1522 г. династията на Хабсбургите се разделя на 2 направления – испанско-холандско и австро-германско.

Ренесанс [редактиране]
През 16 и 17 век възниква силно съперничество с Османската империя, чиито войски два пъти достигат до Виена. След изтласкването на османските нашественици и проникването на Хабсбургите на Балканския полуостров, австрийската част от Хабсбургите владения с териториите си достига позицията на европейска велика сила. По това време възниква класическият австрийски барок. През втората половина на 18 век Мария Тереза и синовете ѝ Йозеф II и Леополд II с множеството си реформи поставят основата на една модерна административна държава на Новото време.

Нова история [редактиране]
През 1867 г. крал Франц Йозеф одобрява основаването на дуалистичната монархия Австро-Унгария. Двете части на тази монархия разполагат със собствен парламент. Към общите задачи на управлението принадлежат само отбраната, външната и стопанската политика. След Първата световна война Австро–Унгария е разпокъсана. В резултат се обособяват държавите Чехословакия, Австрия и Унгария, а другите земи от бившата империя стават част от териториите на Полша, Румъния, Италия и Югославия. По този начин Австрия се превръща в днешната малка немскоговореща страна. На 12 ноември 1918 г. е учредена Република Австрия. Тази малка държава много трудно намира своето място в новоподредената териториално и политически Европа.
През 1938 г. немските войски навлизат в Австрия, която е твърде слаба и не може да се противопостави. Присъединена е чрез така наречения договор за присъединяване аншлус към нацистка Германия. На 15 май 1955 г. с помощта на съюзници е постигната независимостта на Република Австрия. След дългогодишни усилия за участие в европейската интеграция Австрия става членка на Европейския съюз на 1 януари 1995 г.

Държавно устройство [редактиране]
Австрия е федеративна парламентарна република, начело с президент, избиран за 6 години. Парламентът е двукамерен - състои се от Национален съвет (183 депутата, избирани за 4 години) и Федерален съвет (63 депутата, избирани за 4 години). Начело на правителството стои федерален канцлер.

Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Австрия
Република Австрия е федерална държава, административно разделена на 8 провинции (Bundesländer) и приравненената, в административно отношение, столица Виена. Провинциите се състоят от окръзи (Bezirke) и градски общини (Städte).

Природа [редактиране]

Изглед от резервата Шлайенльохер (Schleienlöcher)
В страната преобладава планинският релеф - 2/3 от територията са заети от Източните Алпи (високи ридове и дълбоки долини; най-висок връх Гросглокнер (Großglockner) - 3797 m), на север е южната част на Чешкия масив, на изток - западната част на Среднодунавската низина. Влажен умереноконтинентален климат (средна януарска температура от -1 до -4°С, средна юлска температура 15 - 18°С, валежи 500 - 2000 mm годишно), ледници. Главни реки - Дунав и притоците му Ин, Драва, Морава и др., езера - Боденско езеро, Нойзидлер Зее, ледникови езера в Алпите. Дъбови и букови гори с височина до 800 m, борови гори, ливади и алпийска растителност. 180 строги и частични резервата, 214 защитени ландшафта с обща площ 1,5 млн. ha.

Икономика [редактиране]
Основна статия: Икономика на АвстрияАко и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Жито 1,3 млн. тона, вино 3 млн. хектолитра, едър рогат добитък 2,6 млн. глави, свиневъдство 3,7 млн глави. Добив на железни руди, волфрам, въглища, дървен материал. Високотехнологична промишленост - машини, метални изделия, електроника.

Население [редактиране]
Според преброяването на населението през 1991 г. населението на Австрия е било 7 795 786 души. През 2003 г. населението е вече 8 188 207 души, а гъстотата - 98 души на км2. Около 67% от населението е градско, като повече от една пета от хората живеят в петте най–големи града – Виена, Грац, Линц, Залцбург и Инсбрук.
Виена, столицата на Австрия и най–големият ѝ град, има население 1 562 482 души (2001 г.). Други важни градове са Грац - центърът на тежката промишленост (226 892 души); Линц - провинциалната столица на Горна Австрия и пристанище на река Дунав (186 226 души); Залцбург - културен и туристически център (144 817 души), Инсбрук - провинциална столица на Тирол и туристическа атракция (113 826 души).

Религия [редактиране]
73,6% от австрийците са римокатолици, а 4,7% — протестанти. Броят на мюсюлманите се е увеличил повече от два пъти между последните преброявания: от 2% през 1991 г. той се е повишил на 4,2% през 2003 г. На следващо място са членовете на православната църква (180 000 души или 2,2%). Рязко нараства броят на хората без вероизповедание. Става въпрос за около 1 млн души, което отговаря на 12%. Спрямо 1991 г. тази група се е увеличила с около 4%.

Култура [редактиране]
Основна статия: Култура на Австрия
Заради своето богато културно минало и настояще Австрия е ценена по целия свят. Нейната култура е представена от грандиозни паметници като например катедралата Свети Стефан, дворецът Шьонбрун, императорският дворец във Виена и много много други. Световноизвестните композитори, хорове, оркестри са като посланици на страната по света.

Виена
Виена (на немски Wien) е столицата на Австрия и една от деветте провинции. Виена е главен град на Австрия, с население от 1,7 милиона жители (2,2 милиона с предградията). Разположена е в югоизточната част на централна Европа и е близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г., градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
История [редактиране]
Основана около 500 г. пр. Хр. като келтско селище. През 15 г. пр. Хр., Виена става граничен град на Римската империя ("Виндобона"), пазейки границата от немските племена от север.
През Средновековието, Виена става седалище на династията Бабенберг, а от 1440 г. при Хабсбургите Виена е тайна столица на Свещената Римска империя и център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. Инвазията на османските турци в Европа през ХVІ и ХVІІ век е спряна два пъти до Виена.

Виена през 1858 г.
През 1805 г., Виена става столица на Австрийската империя — а по-късно на Австро-Унгарската империя — и играе важна роля в европейската и световна политика, включително домакинството през 1815 г. на Виенския конгрес. През 1918 г., след Първата световна война, Виена става столица на Първата Австрийска република. Между 1938 г. (Аншлуса) и края на Втората световна война, губи статуса си на столица, за сметка на Берлин. През 1945 г. след двуседмична обсада руските войски навлизат във Виена. След 1945 г., отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на четири зони от Съюзниците. Виена става център на международния шпионаж между източния и западен блок..

Административно делене [редактиране]
Виена е разделена на 23 административни единици (Bezirke)..
Историческият център на Виена, Innere Stadt, е бил обграден със стени за да защити града от потенциални агресори. Стените са съборени през 1857 г., създавайки условия града да се разрасне и да се обедини с околните селища. На тяхно място е направен широк булевард Рингщтрасе (Ringstraße), както и забележителни обществени и частни сгради, паметници и паркове. Такива постройки като Кметството на Виена (Rathaus), Императорския театър (Burgtheater), Виенския университет, Парламента, двойката музеи - природонаучния и на изкуствата и Държавната опера (Staatsoper). Там се намира и Хофбург, бившия императорски дворец. Основен представител на готическата архитектура е катедралата „Свети Стефан“ (Stephansdom) и е разположена в центъра на града, на площад Щефансплац (Stephansplatz).
Промишлеността е съсредоточена в южните и източните части. Innere Stadt се намира далеч от Дунав, но се свързва с реката с Donaukanal ("Дунавски канал"). От другата страна на Дунав са разположени новите квартали, където е и Виенския международен център.

Политика [редактиране]
Днес Виена се счита за центъра на социалдемокрацията в Австрия. По време на Първата Австрийска република (1918-1934 г.), виенските социалдемократи извършват редица социални реформи, подобрявайки качеството на живот на хиляди работници. По това време, тази политика се одобрява от социалистите в цяла Европа и наричат града "Червена Виена" (Rotes Wien). До края на Първата световна война, града се управлява от Социалдемократите с абсолютно мнозинство в градския парламент. Само между 1934 г. и 1945 г., когато партията им е обявена извън закона, кметовете се посочват от австро-фашистите, а по-късно от нацистките власти.

Религии [редактиране]

Катедралата „Свети Стефан“
Виена е седалището на виенската римокатолическа църква. Религиите във Виена на постоянните жители през 2001 г. се разпределят както следва:
Католици
49.2%
Атеисти
25.7%
Мюсюлмани
7.8%
Православнни
6.0%
Протестанти (предимно лутерани)
4.7%
Евреи
0.5%
Други (неидентифицирани)
6.3%

Култура [редактиране]

Музика, театър и опера [редактиране]

Императорския театър (Burgtheater)
Изкуството и културата са традиционни за Виена, в области като театър, опера, класическа музика и изящни изкуства. Освен Императорския театър (Burgtheater), който заедно с неговият филиал - Akademietheater, се смятат за едни от най-добрите театри в немско-говорещия свят, Народния театър (Volkstheater Wien) и Театъра в Йозефщат (Theater in der Josefstadt) също предлагат постановки от висока класа. Има и много малки театри, които по нищо не отстъпват на по-големите и в повечето случаи изпълняват по-малко популярни форми на представления, като модерни, експериментални пиеси или кабаре.
Виена предлага много възможности за любителите на операта: Държавната опера (Staatsoper) и Народната опера (Volksoper) предлагат за всеки по нещо, особено втората е известна с типичната виенска оперета. Концерти с класическа музика има, освен в гореспоменатите, и в Wiener Musikverein, дома на Виенския филхармоничен оркестър и Wiener Konzerthaus. Гостите са привлечени от всеизвестните таланти на виенската музика (по-специално работите на Волфганг Амадеус Моцарт и Йохан Щраус).
В последните години, Theater an der Wien става известен с мюзикълите си, въпреки, че сега се завръщат към операта.
Разбира се, в много католически църкви в централна Виена може да се чуе църковна или класическа музика.

Музеи [редактиране]

Бившият императорски дворец Хофбург.
В съкровищницата на Императорския дворец Хофбург, се съхраняват бижутата на Хабсбургите. В музеят Сиси (музеят на Кралица Елизабет Австрийска), могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет. Срещу Хофбург е разположен Музея на история на изкуствата и Природонаучния музей, които съхраняват множество картини на стари майстори и антични и класически произведения.
Множество музеи са организирани в Музейния квартал (Museumsquartier), бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс от музеи през 1990 г.. Тук са Музеят на модерното изкуство (Фондация Людвиг), Музеят Леополд (който основно показва работи от виенския модернизъм и австрийския експресионизъм) и допълнителни зали с временни изложби. Дворецът Лихтенщайн съхранява една от най-големите частни колекции. Има и множество други музеи от Музея на военната история до Музея на техниката, от Виенския музей на часовника до Погребалния музей.

Туристически забележителности [редактиране]

Виенското колело в Пратера
Между големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун (където се намира и първата в света зоологическа градина, Зоологическа градина Шьонбрун), както и множество художествени галерии (включително Албертина, дворецът Белведере и Музейния квартал (Museumsquartier)). Гледката от Виенското колело (Riesenrad), и Кулата Дунав (Donauturm) също привличат множество посетители, както и множество музеи, като музеите в Хофбург, двойката Музей на история на изкуствата и Природонаучния музей както и Музея на техниката. Всеки от тях има повече от 250 000 посетители годишно. Места свързани с композиторите живели във Виена са често посещавани. Виена има много църкви, най-известната от които е катедралата „Свети Стефан“. Има и модерни атракции, като: Газометер, Кулата Милениум и Виенския международен център. Културни забележителности са Императорския театър (Burgtheater) и Държавната опера (Staatsoper).

Албертина

Глориет в Шьонбрун

Международни организации във Виена [редактиране]

Комплексът на ООН във Виена.
Виена е седалище на Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на много други международни институции и компании.