Авиокомпании



AIR FRANCE,ALITALIA,AUSTRIAN,AIRKENYA EXPRESS
AIR MALTA,AIR ITALY,AEROFLOT,AEROSVIT AIRLINES
BRITISH AIRWAYS,BULGARIA AIR,HAHN AIR,HEMUS AIR,CHINA SOUTHERN AIRLINES,CZECH AIRLINES CSA
QATAR AIRWAYS,ROYAL JORDANIAN,ROSSIYA-RUSSIAN AIRLINES,UTAIR AVIATION JSC,AEGEAN AIRLINES,GULF AIR,EL AL ISRAEL AIRLINES
VIAGGIO AIR,BRUSSELS AIRLINES,CYPRUS AIRWAYS
SINGAPORE AIRLINES,SIBERIA AIRLINES,SRILANKAN AIRLINES,EMIRATES,ETHIOPIAN AIRLINES
KENYA AIRWAYS,KLM ROYAL DUTCH AIRLINES
LUFTHANSA,LOT POLISH AIRLINES,MALEV HUNGARIAN AIRLINES,IBERIA,OLYMPIC AIRLINES
TAROM,TURKISH AIRLINES,UNITED AIRLINES
KD AVIA,MALAYSIA AIRLINES

събота, 3 май 2008 г.

самолетни билети естония талин

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Естония Талин посетете www.expedia.bg



Естония, официално Република Естония (на естонски Eesti или Eesti Vabariik) е държава в Североизточна Европа. Тя граничи с балтийската държава Латвия (229км) на юг и с Русия (229км) на изток. На север е отделена от Финландия с тесния Фински залив и на запад от Швеция с Балтийско море. Нейната брегова ивица е дълга 3794км. Естония е член на Европейския съюз от 1 май 2004.

История

крепостКуресаареII хилядолетие пр. Хр. - територията на днешна Естония е населена от ести(естонци) от угро-финската племенна група. 12-13 в. сл. Хр. - оформя се естонската народност. 1227 - завладяна от Ливонския орден и Дания. 1346 - Тевтонският орден завзема области, контролирани от Дания. 1561 - Естония е поделена между Жеч Посполита, Швеция и Дания. 17 в. - преминава изцяло под шведска власт. 1721 - след Северната война по Нищатския мирен договор Естония е присъединена към Русия. 19 в. - развива се национално движение против Русия. 1917 - в страната е установена съветска власт (окт.). 1918 - Естония е окупирана от германски войски. 1919 - обявена е независима Естонска република, призната от Съветска Русия (1920). 1940 - СССР анексира (юни) Естония, образувана е Естонска ССР (21 юли), включена (6 авг.) в състава на СССР. 1941 - окупирана от германските войски. 1944 - възстановена е съветската власт. 1990 - декларация на правителството на Естония за независимост от СССР. 1991 - призната независимостта на Естония. 1992 - приета е нова конституция, президент Л. Мери (преизбран 1996), парламентарни избори, спечелени от Отечествената партия, която печели и следващите избори (1995). 1999 - министър-председател М. Лаар (ян. 2002 подава оставка). 2001 - президент А. Рюйтел. Естония е членка на ООН (1991).


География

Естония от спътник.
Балтийско крайбрежиеЕстония е разположена в североизточната част на Европа с площ 45 226кв.км.

На север Естония граничи с големия Фински залив, на запад с Балтийско море и Рижкия залив, на юг граничи с Латвия и на изток с Русия.

Общата дължина на бреговата линия е 3 794 км, в Естония има 1 521 острова разположени в акваторията на Балтийско море.

Двата най- големи острова са Сааремаа и Хийумаа.


Държавно устройство [редактиране]

Сградата на парламента в Талин.
Политически партии в Естония




Естония е парламентарна република, начело с президент, избиран от парламента за 5 години.


Законодателният орган се нарича Рийгиког и се състои от една камара със 101 депутати, избирани за 5 години.


Изпълнителен орган е правителството, начело с премиер.


Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Естония
[1]


Природа [редактиране]
Основна статия: Природа на Естония
Територията на Република Естония е изцяло заета от низини, само в югоизточния ѝ край има леки хълмовидни възвишения, като най-високият хълм е с не повече от 200 м надморска височина.


Икономика [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Естония
Естония е индустриално-аграрна страна в преход към пазарна икономика. Основни промишлени отрасли - добив на торф и горивни шисти, фосфати, машиностроене, химическа промишленост, дървообработване, хранително-вкусова, текстилна, шевна, рибно-консервна и др. промишлености.

Селско стопанство - обработва се 20 % от територията на страната. Отглеждат се - ръж, пшеница, ечемик, картофи, лен, зеленчуци. Водещи отрасли в животновъдството - млечно-месно скотовъдство и беконно свиневъдство. Развит е риболовът.
Износ: 3,1 млрд. USD (2000) - машини и уреди, изделия от дърво, текстил, хранителни продукти, метали, химични продукти (Швеция, Финландия, Русия, Латвия, Германия, САЩ).

Внос: 4 млрд. USD (2000) - машини и уреди, хранителни стоки, химични продукти, метални изделия, текстил (Финландия, Русия, Швеция, Германия, САЩ).


Население [редактиране]
Основна статия: Население на Естония
1,431,471 (юли 2000)
1,376,743 (31.03.2000)
1,356,045 (01.01.2003)
1,408,556 (юли 2003)
1,342,409 (01.01.2007)
По език и произход естонците са близко до финландците (отнасят се към угро-финската езикова група). От малцинствата най-многобройни са руснаците (28%). По-голямата част на населението (74%) живее в градовете, главно в столицата Талин, в промишления център Нарва, около известния с по-мекия си климат летен курорт Пярну.

В Естония има 204 българи(към 2000 година)

Религия: християни - 98.1 % (от тях протестанти - 58.6 %, православие - 38.9 %, католици - 0.8 %, униати - 1.7 %), мюсюлмани - 0.2 %, юдаизъм - 0.3 %, други - 1.4 %.

самолетни билети Латвия Рига

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Латвия Рига посетете www.expedia.bg




Латвия, официално Латвийска република (латвийски: Latvija или Latvijas Republika) е държава в Североизточна Европа. Тя граничи с Балтийско море и е една от трите балтийски държави, заедно с Естония и Литва, с които граничи на север и на юг съответно. Съседите ѝ на изток са Русия и Беларус.

На 20 септември 2003 г. на всенароден референдум латвийците гласуват за присъединяването на Латвия към Европейския съюз и на 1 май 2004 г. страната става членка. На 29 март 2004 г. Латвия се присъединява към НАТО.

До средата на двадесети век названието на страната на български е Летония. Смяната е част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски.



История [редактиране]
Основна статия: История на Латвия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Известни през повечето време като Ливония, земите, които днес представляват Латвия, през XIII век попадат под влиянието на немския рицарски орден „Братя на меча“. През XVIII и XIX век обаче Латвия е завладяна от Русия заедно със съседните области. След като Русия е опустошена от революцията и Първата световна война, Латвия обявява независимостта си на 18 ноември 1918 г. От 1934 г. е авторитарна държава. Периодът на независимост продължава кратко, тъй като Съветският съюз анексира страната под името Латвийска ССР на 17 юни 1940 г. като косвена последица от сключения през август 1939 Пакт Рибентроп-Молотов.

С изключение на периода на нацистка окупация от 1941 до 1944 през Втората световна война, Латвия остава съветска република като Латвийска Съветска Социалистическа Република, докато реформите на съветския лидер Горбачов не стимулират латвийското движение за независимост и на 21 август 1991 тя става независима. Оттогава Латвия върви по път на засилване на връзките си със Запада и става член на НАТО и на Европейския съюз през 2004.


Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Латвия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Законодателния орган е стоместен Сейм (еднокамарен парламент), който се преизбира пряко от народа на всеки четири години. Президентските избори се провеждат отделно, също на четири години. Президентът се избира от Сейма. Той назначава министър-председател, който заедно с кабинета си образува изпълнителната власт.


Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Латвия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Латвия е разделена на 26 района. 7 града имат отделен статут.



Природа [редактиране]
Основна статия: Природа на Латвия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Обширни части от Латвия са покрити с гори. Има повече от 12 000 малки реки и над 3 000 езера. Повечето от страната се състои от плодородни ниско разположени равнини и хълмиста местност на изток, като най-високата точка е Гайзинкалнс на 312 м.

Плиткият Рижки залив се намира в северозапада на страната. Столицата Рига е разположена на бреговете му, където река Даугава се влива в него. Други големи градове са Даугавпилс нагоре по течението и Лиепая на балтийския бряг.

Латвийският климат е морски и умерен, с хладни лета и влажни умерени зими.


Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Латвия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Преходната латвийска икономика е възстановена от руската финансова криза от 1998 предимно заради ограничения бюджет на предишното правителство и постепенното пренасочване на износа към страните от Европейския съюз, намалявайки търговската зависимост от Русия. Повечето компании, банки и недвижими имоти са приватизирани. Латвия официално се присъединява към Световната търговска организация през февруари 1999 и към Европейския съюз през май 2004.


Население [редактиране]
Основна статия: Население на Латвия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Под 60% от населението са етнически латвийци. Около 30% са руснаци, за чието благосъстояние Русия продължава да бъде загрижена. В по-големите градове като Рига и Даугавпилс руснаците превъзхождат по брой латвийците. Значителни малцинства от други страни като Беларус, Украйна и Полша също живеят в Латвия.

Латвийският, един от балтийските езици, е официалният на страната, но руският също е широко разпространен. Населението е предимно християнско, разделено между лутеранска, католическа и руска православна църква. Друга религия е „диевтури“, чиито исторически корени се основават на митологията от предхристиянската епоха.

Рига (на латвийски Rīga) е столица и най-голям град на Латвия. Разположен е при вливането на река Даугава в Балтийско море. Населението на града е 719 613 жители от преброяването през 2008 г., приблизително равен брой от които са латвийци и руснаци.


Личности Родени в Рига
Вилхелм Оствалд (1853-1932), германски химик
Михаил Тал (1936-1992), шахматист
Алексей Широв (1972), шахматист
Починали в Рига
Ойген д'Албер (1864-1932), британски композитор
Други личности, свързани с Рига
Иван VI (1740-1764), император на Русия, затворник в града през 1741-1744

самолетни билети до литва

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Литва посетете www.expedia.bg

Литва, официално Република Литва (на литовски Lietuva или Lietuvos Respublika) е държава в Североизточна Европа. Най-голямата от трите балтийски държави граничи с Латвия на север, с Беларус на югоизток , с Полша на юг, с Балтийско море на северозапад и с Русия на югозапад посредством Калининградска област. Литва е държава членка на Европейски съюз от 1 май, 2004.

До средата на двадесети век названието на страната на български е Литвания. Смяната е част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски.


История [редактиране]
Основна статия: История на Литва
Наименованието Литва (Lituae) за първи път е споменато в Кведлинбургските анали в 1009 г.

В края на XII век Литва и Беларус се образувало Великото Литовско княжество. Първия известен владетел на Литва е Миндаугас (Миндовг, 1238-1263)

Великия литовски княз Ягело обединява Литва и Полша.

През Първата световна война (1915 г.) Литва е окупирана от Германия.

На 16 февруари 1918 г. във Вилнюс представителството на литовския народ — Съвет на Литва (Lietuvos Taryba) — провозгласява независима Литва.

В 1920-1922 г. Литовската държава е призната от международната общност. Столица става Каунас.

На 10 октомври 1939 на територията на Литва навлизат съветски войски по силата на Договора за присъединяването на Вилнюс и околността му, осъществено с помощта на СССР. На 15 юни 1940 Литва влиза в състава на СССР като Литовска Съветска Социалистическа Република, след като ден по-рано Москва предявява ултиматум да се позволи увеличаване на съветския контингент и правителството да подаде оставка. Към страната са присъединени територии от Полша, включително историческата столица Вилнюс.

През 1941-1944 г. Литва е окупирана от нацистска Германия. От 1944 до 1990 страната отново е в състава на СССР.

На 11 март 1990 г. Върховния Съвет на Литовската Република провозгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва.

На 29 март 2004 г. Литва става член на NATO. На 1 май 2004 г. Литва става член на ЕС.


Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Литва
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Държавен глава на Литва е президентът, който се избира с петгодишен мандат. Сегашният президент на Литва е Валдас Адамкус, който се връща в Литва след години прекарани в САЩ и Канада заедно със своята съпруга Алма Адамкиене. В неговите ръце е съсредоточена и външната политика. Президентът, по одобрение на парламента, определя министър-председателя, а на последните номинации определя и останалата част от кабинета, както и броя на останалите държавни служители и съдии, както и Органическият съд (LR Konstitucinis Teismas).

Литовският парламент (Seimas) има 141 члена, които се избрани с четиригодишен мандат. Около половината членове от това законодателно тяло са избрани от избирателни райони (71), а останалата половина (70) са избрани от национален вот. Партията трябва да получи поне 5% от националния вот, за да бъде избрана в Сеимите (Seimas).


Административно деление [редактиране]

Карта на ЛитваОсновна статия: Административно деление на Литва
Територията на Литва е разделена на 10 окръга, които от своя страна са разделени на 43 общини, 8 градски района, а също и на 9 района. Те от своя страна се делят на 500 кметства.

Граските райони обхващат територията на един град, а в някои случаи и на крайградските райони.


Природа [редактиране]
Основна статия: Природа на Литва
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Литва е разположена край Балтийско море. Има предимно равнинен и хълмист релеф. Климатът е преходен от морски към континентален. Средната януарска температура е -5° С, а средната юлска температура 17° С. Валежите са около 600 mm годишно. Главната река е Неман (Нямунас). Има и около 3000 езера.

Горите са смесени. Има 1 национален парк (30 806 ha), 3 резервата (17 534 ha) и 456 други природни обекта.


Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Литва
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Литва е индустриално-аграрна страна. Основни отрасли са машиностроене (кораби), метало- и дървообработване, химическа, текстилна и хранително-вкусова промишленост (рибно-консервна). Със селско стопанство се занимават 35% от населението на страната. Водещ отрасъл е месо-млечното говедовъдство. Повсеместно се отглеждат ръж, пшеница, ечемик, овес, лен, захарно цвекло, картофи, зеленчуци и др.


Вилнюс (на литовски: Vilnius) е столицата на Литва. Разположен е при вливането на река Вилня в река Нерис. Населението му се състои предимно от литовци, но има значително полско и руско малцинство. Градът е един от финансовите центрове на Балтийските страни.

Название на града [редактиране]
Поради разнообразния етниески състав на населението населявало Вилнюс през вековете, градът е получил различни названия - на руски Вильна, литовски Vilnius, белоруски Вiльня, полски Wilno, иврит װילנע, латвийски Viļņa. Името на града произлиза от названието на река Вилня (литовскиVilnia).

В древните писмени източници се е наложила формата Вильня, Wilnia, Vilna. В други писмени паметници след 14 век се употребява формата Wilno, Vilno и други варианти на това название. В литовските паметници от 1600, 1653 и по-следващите години започва да се среща варианта Vilnius.

От втората половина на 19 век и особено след потушаването на въстанието от 1863 в Литва, придобило голямо значение начина на изписване на името на града. Формата Вильна се смятала за руска, а написано като Вильно се смятало като заявяване на полския характер на града (до към края на 30-те години на 20 век населението на Вилнюс е било предимно полско).


История [редактиране]
Вилнюс се споменава за първи път през 1323 г. в писмата на Великия княз на Литва Гедиминас до германските градове. В тях Гедиминас приканва германци и евреи да се заселят в столицата му. Върхът в своето развитие Вилнюс достига при Великия княз Сигизмунд II Август, който през 1544 г. мести палата си там. Следват десетилетия на бърз растеж подпомогнат и от основаването през 1579 г. на Вилнюския университет при крал Стефан Батори. Университетът става един от най-важните културни центрове в Полско-литовската държава. По време на Руско-Полската война от 1654–1667 г. градът е окупиран и опожарен, а населението му избито. Растежът на Вилнюс се прекъсва за известно време, но отново набира сили и в края на XIX в. населението му достига 20 000 души, което го прави един от най-големите градове в Северна Европа.


Местоположение [редактиране]

Кулата "Европа" - най-високият небостъргач в Балтийските страни.Вилнюс се намира в североизточна Литва на мястото, където река Вилня се влива в река Нерис. Разположението му далеч от центъра на страната може да се обясни с множеството промени в нйните граници през годините. Някога градът е бил не само културно, но и географски в самия център на Великото литовско княжество.

Градът е разположен на 312 км. от Балтийско море и главното пристанище на Литва Клайпеда. Магистрали свързват Вилнюс другите големи градове в страната: Каунас (102 км.), Шяуляй (214 км.) и Паневежис (135 км.).

В момента градът се разпростира на 402 квадратни километра. 20,2 % от тях са заети от сгради, а в останалите преобладават зелените (43,9 %) и водните (2,1 %) площи.


Население [редактиране]
Според последното преброяване на населението от 2001 г. Вилнюс има население от 542 287 души, от които 57,8 % литовци, 18,7 % поляци, 14 % руснаци, 4 % беларуси, 1,3 % украинци и 0,5 % евреи(по националност).

самолетни билети до малта

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Малта посетете www.expedia.bg



Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.

Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.


История [редактиране]
Основна статия: История на Малта
Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно Море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи .От 1530 г. до 1834 г. Малта е резиднция на Йоанитския (Малтийски) орден. Страната получава независимост от последната си владетелка - Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС.


Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Малта
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Малта е република. И се намира в Средиземно море.


Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Малта
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Природа [редактиране]
Основна статия: Природа на Малта
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Малта е разположена на Малтийския архипелаг,съставен от три населени (Малта, Гоцо и Комино) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел) острова. Архипелагът се намира на около 90 км южно от Сицилия и на 250 км от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 км2) – дълъг 27 км, широк 14,5 км, а дължината на бреговата линия е 137 км., където се намира и Ла Валета - столицата. Брегът на острова е скалист, съставен от множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове. Вътрешноста на острова е заета от ниски хълмове,с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат култури. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва.Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Остров Гоцо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци.


Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Малта
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Въпреки ограничените природни ресурси съвременна Малта се развива с високи темпове.Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост.Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката.Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.

Земеделието също е важно за Малта. Отглеждат се зърнени храни, зеленчуци, грозде, смокини, цветя, цитруси и фуражни култури.На о-в Гоцо се отглеждат висококачествени лозя и различни плодове и зеленчуци.

expedia.bg самолетни билети до словакия

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Словакия Братислава посетете www.expedia.bg




Словакия е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004, Словакия е страна-членка на Европейския Съюз, и НАТО. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския Съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики на Централна и Източна Европа.


История [редактиране]
Основна статия: История на Словакия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Вижте също: Великоморавия, Унгария, Австро-Унгария, Чехословакия, Кирил и Методий

Земите на Словакия са заселени със славяни през 5 век сл.Хр. Пра-славянска държава, известна като Княжество Нитра, се оформя през 8 век, и се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 833 достига златния си век с делото на светите братя Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия. По-късно, последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия заради преориентиране на политиката ѝ от Византия към Германия.

След разпада на Великоморавия през 10 век, през следващите 1000 години земите на Словакия стават част от Кралство Унгария. Заради особеното си икономическо и културно значение, през първите 2 века Словакия запазва известна автономия в рамките на Унгария като Княжество Нитра. Днешният етнически облик на Словакия се оформя още тогава, чрез навлизането на немци, власи и унгарци на словашките земи.

През 1241 г. Словакия попада под удара на монголското нашествие, но се възстановява и бележи културен разцвет през Средновековието. След османското нашествие през 16 век., центърът на Кралство Унгария, се премества към Словакия, и днешна Братислава, позната тогава като Pressburg, Pressporek, Posonium, Posony става за кратко столица на Унгарското кралство през 1536. След изтеглянето на турците от Унгария през 18 век, влиянието на Словакия в унгарската държава отслабва.

По време на Революцията през 1848-1849 г., словаците подкрепят Австрийската империя и по - специално Хабсбургите, надявайки се това да им спечели независимост от Унгария, но опитите им пропадат. По времето на Австро-Унгария от 1868 до 1918 словашките земи стават жертва на подтисничество под формата на маджаризация.

През 1918, Словакия се обединява с чешките земи Бохемия и Моравия и заедно сформират Чехословакия. По време на хаоса след разпадането на Австро-Унгария, Словакия става за кратко време съветска република.

В периода между двете световни войни страната е част от Чехословакия. През 1938 Мюнхенското споразумение слага край на Чехословакия и Словакия се обособява като отделна държава, начело с кардинал Тисо. Новата държава има формална независимост и е стриктно контролирана от Нацистка Германия. Това не остава без вътрешна съпротива, водеща до Словашкото национално въстание през 1944.

След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сферата на влияние, подписвайки Варшавския пакт през 1945. През 1969, след Пражката пролет, дъжавата става федерация от Чешката и Словашката социалистически републики.

След края на комунизма през 1989, и след Нежната революция, Словакия и Чехия поемат по своят отделен път от 1 януари 1993. През май 2004 Словакия се присъединява към Европейския съюз.


Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Словакия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Главни политически партии:

Име Ръководител Идеология Резултат на изборите през 2006 г.
Смер Роберт Фицо социалистическа 29,14 %
Словашки християндемократически съюз Микулаш Дзуринда консервативна 18,35 %
Словашка народна партия Ян Слота крайно-дясна 11,73 %
Унгарска коалиция Бела Бугар консервативна 11,68 %
Народна партия Владимир Мечиар консервативна 8,79 %
Християндемократическо движение) Павол Хрушовски консервативна 8,31 %
Комунистическа партия на Словакия крайно-лява 3,88 %
Свободен форум Зузана Мартинакова либерална 3,47 %


Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Словакия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
В административно отношение Словакия се дели на 8 края:

№ Край на словашки Административен център
1 Братиславски край Bratislavský kraj Братислава
2 Търнавски край Trnavský kraj Търнава
3 Тренчински край Bratislavský kraj Тренчин
4 Нитрански край Nitriansky kraj Нитра
5 Жилински край Žilinský kraj Жилина
6 Банскобистришки край Banskobystrický kraj Банска Бистрица
7 Прешовски край Prešovský kraj Прешов
8 Кошицки край Košický kraj Кошице

От своя страна каевете се делят на на няколко окръзи (на словашки:okresy) . Общо в цялата страна те наброяват 79.


Природа [редактиране]
Основна статия: Природа на Словакия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Голяма част от територията на Словакия е заета от Западните Карпати с най-висок връх Герлаховски Щит - 2655 м. Главните реки са Дунав (плавателна) и два негови притока - Ваг и Грон. В източната част на страната малка територия заема долината на река Тиса. Около 45% от територията е покрита с гори - главно иглолистни и смесени.


Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Словакия
Словакия е индустриално-аграрна страна с богати залежи на минерали, руди и твърди горива. Най-добре развити са химическата промишленост, металургията, машиностроенето, текстилната промишленост. Добре застъпени са земеделието и животновъдството.


Население [редактиране]
Основна статия: Население на Словакия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Етнически групи
словаци 85,8%
унгарци 9,7%
цигани 1,7%
чехи 0,8%
русини 0,4%
украинци 0,2%
немци 0,1%
други 1,3%
Религиозна принадлжност
римокатолици 68,9%
лютеранци 10,8%
католици униати 4,1%
калвинисти 2%
православни 0,9%
други 0,3%
атеисти 13%


Братислава (на словашки Bratislava) е столица и най-голям град на Словакия, административен център на Братиславски край. Разположена е на река Дунав, в югозападната част на страната, на границата с Австрия и Унгария. Населението му е около 429 000 души (2001).


Изглед към градаМежду 1536 и 1783 Братислава е била столица на Унгария, под властта на Хабсбургите. Унгарското име на града е Посони (Poszony), като други исторически имена включват Истрополис, Преслава, Пресбург (Pressburg) - официалното име до 1919, както и Прешпорок (Prešporok). След Първата световна война има предложение градът да бъде наречен Wilsonovo mesto (Уилсъновград), на американския президент Удроу Уилсън, но в крайна сметка през март 1919 е избрано името Братислава (на средновековния бохемски владетел Бретислав I) и градът става част от Чехословакия.


Известни личности Родени в Братислава
Филип Ленард (1862-1947), унгарски физик
Йохана Лойзингер (1865-1951), съпруга на българския княз Александър Батенберг
Виктор Румпелмайер (1830-1885), австрийски архитект
Доминик Хърбати (р. 1978), тенисист
Починали в Братислава
Божин Ласков (1922-2007), български футболист
Йозеф Тисо (1887-1947), политик
Други
Стефан Гечев (1912-2000), български поет, живее в града през 1942-1947
Георгий Острогорски (1902-1976), руски историк, живее в града през 1928-1933

самолетни билети до чехия прага,бърно

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Чехия Прага,Бърно посетете www.expedia.bg

Чешката република (на чешки Česká republika, ČR), съкратено Чехия (на чешки Česko), е вътрешноконтинентална страна в Централна Европа. Тя граничи с Полша на север, Германия на север и запад, Австрия на юг и Словакия на изток. Включва историческите области Бохемия (на чешки Čechy), Моравия (на чешки Morava) и Чешка Силезия (на чешки České Slezsko).


История [редактиране]
Основна статия: История на Чехия
През 5–6 век на територията на Чехия преобладават славянските племена. В началото на 10 век се образува Чешката държава, която от втората половина на 12 век става кралство в състава на Свещената Римска империя. Важни елементи от историята на Чехия са национално-освободителното и антикатолическото движения — Хуситското движение в първата половина на 15 век. През 1526 г. Чехия е включена в империята на Хабсбургите като автономна област. В края на 18 век се заражда чешкото национално движение („будители“), което през 30-те–40-те години на 19 век придобива политически характер. През 1867 г. Чехия влиза в австрийската част на Австро-Унгария. С разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. Чехия влиза в състава на Чехословакия. В началото на 1938 г. Чехия отстъпва на Германия т. нар. Судетска област, а през 1939 Германия окупира цяла Чехия и създава Протекторат Бохемия и Моравия. На 9 май 1945 г Съветската армия окупира Прага. Чехия и Словакия се обединяват в Чехословакия. След промените от 1989 г. през 1993 г. Чехословакия се разпада и от тогава Чехия е суверенна държава.

През 1999 г. Чехия е приета в състава на НАТО, а от 1 май 2004 г. е пълноправен член на Европейския съюз.


Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Чехия
Чешката република е парламентарна република. Парламентът е разделен на депутатите (200 души) и Сенат (81 души). Депутатите се избират за 4 години, а сенаторите за 6, при което на всеки 2 години 1/3 от тях се преизбират. Право на избор имат гражданите на Чешката република, които са навършили 18 години, а да бъдат избирани имат право чехите над 21 (за парламента) и над 40 години (за сената). В градовете и селата освен това се провеждат избори за местно самоуправление (кмет). Главно длъжностно лице в Чехия е президентът. Той бива избиран от парламента за срок от 5 години. Президентът утвърждава съставът на правителството, предложен от Палатата на депутатите.


Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Чехия
Административно Чехия се състои от 13 края и един столичен окръг.

Пражки столичен окръг
Среднобохемски край
Южнобохемски край
Пилзенски край
Карловарски край
Устецки край
Либерецки край
Краловохрадецки край
Пардубицки край
Оломоуцки край
Моравско-силезки край
Южноморавски край
Злински край
Височински край

География [редактиране]
Основна статия: География на Чехия
Площта на Чешката Република е 78 864 км2. Намира се в зона на благоприятен умереноконтинентален към планински климат. Голяма част от територията е заета от планински и хълмисти възвишения.


Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Чехия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Население [редактиране]

Българското посолство в ПрагаОсновна статия: Население на Чехия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Естественият прираст на населението е -0,08% (2003). Приблизителната продължителност на живота малко превишава 75 години (данни от 2003). В градовете живее приблизително 71% от населението.

По-голямата част от населението на Чехия са чехи (90,4%)и моравани (3,7%). Останалите етнически групи са поляци, германци, цигани и други. След разпада на Чехословакия през 1993 година в Чехия остават да живеят приблизително 2% словаци.

Чешкият език принадлежи на западо-славянската линния на индоевропейската езикова група.

По-голямата част от населението (59%) са атеисти. Най-посещавана е римокатолическата църква (27%).

Прага (на чешки:Praha) е столицата и най-големият град на Чехия. Разположен е на река Вълтава, а населението му е 1 176 592 души (30 юни 2005), които са далеч над 1/10 от населението на Чешката република. Като един от най-старите и красиви градове, претърпели значителни поражения през Втората световна война, днес той е сред най-посещаваните от туристи.

Известен е с многообразната си архитектура от различни периоди - барок, рококо, готика, романтизъм и др.



Съвременна история [редактиране]
Градът е признат за един от най-красивите в света. Историята разказва, че след края на Първата световна война и погрома на Австрия идва и създаването на Чехословакия. За столица е избрана Прага. Този съюз попада под нацистка окупация през 1939 г. и по време на Втората световна война са избити множество евреи в Холокоста. През 1945 г., след въстание и помощ от съветската армия, Прага е освободена и става столица на Комунистическата Република под политическия контрол на Съветския Съюз. През 1967 г. настъпва т. нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите с помощта на демокрацията. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. След падането на берлинската стена през 1989 г. Чехословакия отново може да започне своята програма. След разпадането на Чехословакия през 1993 г. Прага става столица на новата Чешка република.


Стар град [редактиране]
Старият град или Старе место (на чешки: Staré Město) е името на част от централния район на Прага, Чехия. Това е и мястото на първите заселници на града. Едва през 14 век Император Карл IV разширява района, построявайки около него „Нов“ град. Двете части са разделени от улица „На Пржикопе“.

Интересни забележителности на Стария град са Староместкият площад с астрономическия часовник, църквата на Дева Мария пред Тин и Карловия мост. Характерни са и тесните улици.


Староместки площад [редактиране]
Староместкият площад (на чешки: Staroměstské náměstí) е централното място на Стария град. Разположен между Вацлавака и Карловия мост, площадът е непрекъснато оживен от туристи, особено през летния сезон. Около площада се намират две църкви - Дева Мария пред Тин (построена в готически стил) и бароковата Свети Николай. На площада е разположено старото кметство на града, известно с кулата с астрономическия часовник.

В центъра на площада се намира паметникът на Ян Хус - църковният реформатор, който е изгорен на клада заради идеите си. Паметникът е построен през 1915 г., за да отбележи 5 века от неговата смърт.


Карлов мост [редактиране]
Карловият мост (на чешки: Karlův most) е известен исторически мост, който пресича река Вълтава. Строежът на „Пражкия мост“ (както е наричан в началото) започва през 1357 под покровителството на Карл IV и завършва в началото на 15 век. Мостът, чиято цел е да свърже Стария град и замъка, става известен като Карлов мост едва след 1870.

Мостът е 516 м дълъг и 10 м широк. „Охраняван“ е с две кули от страната на Мала страна (района под замъка) и с една откъм Стария град. Кулата от страната на Стария град често е определяна като една от най-удивителните секуларни готически постройки. По протежението на моста има повече от 30 скулптури на светци, издигнати в бароков стил в началото на 18 век.


Църква на Дева Мария пред Тин [редактиране]
Основна статия: Дева Мария пред Тин (църква)
Дева Мария пред Тин (на чешки: Chrám Panny Marie před Týnem) или само Тин е една от забележителностите на Стария град на Прага и главната църква за тази част на града от 14 век насам. Завършена е в средата на 15 век и е в готически стил.


Личности [редактиране]
Родени в Прага
Франц Кафка (1883-1924) - австрийски писател
Таня Масалитинова (род. 1922) - българска драматична и филмова артистка
Мартина Навратилова (род. 1956) - чешко-американска тенисистка
Мадлин Олбрайт (род. 1937) - американски политик
Райнер Мария Рилке (1875-1926) - австрийски поет
Ярослав Сейферт (1901-1986) - писател
Вацлав Хавел (род. 1936) - писател и политик
Ярослав Хашек (1883-1923) - писател
Вилхелм Щайниц (1836-1900) - австро-американски шахматист
Починали в Прага
Тихо Брахе (1546-1601) - датски астроном
Райко Даскалов (1886-1923) - български политик
Никодим Кондаков (1844-1925) - руски изкуствовед
Алфонс Муха (1860-1939) - художник и дизайнер
Иван Мърквичка (1856-1938) - български художник
Ярослав Сейферт (1901-1986) - писател
Карел Чапек (1890-1938) - писател
Други личности, свързани с Прага
Стоян Аргиров (1870-1939)- български филолог, завършва славянска филология през 1892
Вергил Димов (1901-1979) - български политик, завършва Висша кооперативна школа през 1926
Константин Иречек (1854-1918) - историк, преподава история през 1884-1893
Борис Йоцов (1894-1945) - български филолог, подготвя докторат през 1923-1925
Петко Момчилов (1864-1923) - български архитект, завършва архитектура през 1892
Жорж Папазов (1894-1972) - български художник, завършва паркова архитектура през 1918
Лазар Парашкеванов (1890-1977) - български архитект, завършва инженерство и архитектура през 1920
Гюрга Пинджурова (1885-1971) - българска певица, завършва оперно пеене през 1920
Васил Стоянов (1839-1910) - български филолог, учи в града през 1858-1868
Добри Христов (1875-1941) - български композитор, учи музика през 1890-те
Кирил Христов (1875-1944) - български писател, преподавал български език и литература през 1930-1938

самолетни билети до полша,варшава,краков

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Полша,Варшава,Краков посетете www.expedia.bg


Република Полша (на полски: Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Нейното местонахождение и леснопроходим терен са причините за многото войни, които са се водили за нея, а границите ѝ са се променяли много през вековете.



История [редактиране]
Основна статия: История на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Полската държава възниква около 960 г., като неин пръв владетел е княз Мешко I от династията на Пястите (до 992). През 966 г. Полша приема християнството. Вполседствие се превръща в проводник на католицизма в региона, като в края на 14 век., е вече утвъдена държава и започва възходящият си път в историята на Европа. През 16 век настъпва т.нар. „Златен век на Полша“, след като Полша се обединява с Литва — 1386 г. след династически брак между принцеса Ядвига и литовския крал Ягело (по това време Литва е силно княжество в Източна Европа) и възниква полско-литовската държава, наречена Жечпосполита.

Най-серозния противник на полската държава в Западна Европа са рицарите от Тевтонския орден, които владеят Латвия, Естония, Прусия. Стига се до война между Полско-Литовското княжество и тевтонците през 1410 г., която завършва успешно за Полша, като по този начин укрепва още повече Ягеловата династия.

Поляците се гордеят с парламентарната система на страната от това време, която въпреки че облагодетелства шляхтата (привилигированата класа в Полша, която има право да влияе върху избора на владтеля. Шляхтата получава изключително силно влияние след като Владислав ІІІ Ягело се въкачва на престола), се отличава със свобода и равенство. Оттогава свободата е една от най-важните ценности и поляците често се наричат Народът на свободните хора.

От около 1600 година Варшава е столица на държавата. В периода 1605-1610 поляците на два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. Водят войни и с Швеция и Турция, но това отслабва ресурсите на държавата.В средата на 17 век въстанието на казаците, водени от Богдан Хмелницкий, дава началото на т.нар. потоп, продължил до 1699 г. През този период Полша води войни с Османската империя, Русия, Швеция, Трансилвания и Бранденбург-Прусия, в които губи около 1/3 от населението си (като процент от населението повече, отколкото през Втората световна война). През следващите 80 години отслабването на държавата води до зависимост от Русия.

Именно поради тази причина полседвалия 18 в. слага край на Полша- една от великите сили на Средновековна Европа.Събития, довели до краха на Полша:

1772г. - т.н Първа подялба на Полша, извршена от Прусия,Русия и Австрия. От Полша е откъсната около 30% от територията й и 4 млн. от населението й. 1793г. - Втора подялба на Полша, извршена от Прусия и Русия. От територията й са отнети още 200 хил. кв. км. и още 4 млн. души. 1794г.- Делош Колтюшко, организира в Краков въстание, като след потушаването му се стига до Третата подялба на Полша, извършена отново от Прусия, Русия и Австрия. 1795г. - Полша е изтрита от картата на Европа. Губи независимостта си до Първата Световна война. Разделена е на три зони- руска, австрийска и пруска. Има изключително много имиграция на полското население към Хамбург, Дрезден, Истанбул, но най-вече към Париж. Внушително е участието на поляци в армията на Наполеон. 1807- след победните действия на Наполеон срещу Прусия, той създава Варшавското херцогство, Това е реверансът му към тях. Княжеството съществува до 1815г.


Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
След разпадането на Източния блок Полша е демократическа парламентарна република. Законодателни функции изпълнява двукамарният парламент, който се състои от 460-членния Сейм (долната камара) и 100-членния Сенат (горната камара). Според конституцията а Полша, приета през 1997 г., в парламента с изключение на две гарантирани места за малки етнически партии могат да участват само политически партии, получили поне 5% от гласовете на избирателите.

Изпълнителна власт има министерски съвет, начело на който стои министър-председател, обикновено представител на мнозинството в долната камара на парламента. Правителството се назначава от президента по предложение на министър-председателя. Президентът се избира от народа на всеки 5 години и е държавен глава на страната.

Основните съдебни институции са Върховният съд (Sąd Najwyższy), съдиите се назначават от президента на републиката по предложение на Националния съвет по съдебните въпроси за неопределен период от време, и Конституционният съд (Trybunał Konstytucyjny), чиито съдии се избират с 9-годишен мандат от сейм-а.


Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
От 1 януари 1999 г. Полша е разделена на 16 провинции, наречени войводства (województwa) с назначен от правителството административен ръководител (wojewoda). Всяко войводство има собствен парламент, за който се избира председател (маршал).

Варминско-мазурско войводство (województwo warmińsko-mazurskie)
Великополско войводство (województwo wielkopolskie)
Долносилезко войводство (województwo dolnośląskie)
Западнопоморско войводство (województwo zachodniopomorskie)
Куявско-поморско войводство (województwo kujawsko-pomorskie)
Лодзко войводство (województwo łódzkie)
Любелско войводство (województwo lubelskie)
Любушко войводство (województwo lubuskie)
Мазовецко войводство (województwo mazowieckie)
Малополско войводство (województwo małopolskie)
Ополско войводство (województwo opolskie)
Подкарпатско войводство (województwo podkarpackie)
Подляско войводство (województwo podlaskie)
Поморско войводство (województwo pomorskie)
Силезко войводство (województwo śląskie)
Швентокшиско войводство (województwo świętokrzyskie)

Природа [редактиране]
Предимно равнинен релеф - северните и централните райони са низини. 2/3 от площта и на север заема Средноевропейската низина .Тя е осеяна с ниски заоблени моренни хълмове и многобройни езера с ледников произход,свързани помежду си с потоци и реки .Заради езерата тези земи са наречени Поморското и Мазурско поезерие.В граничните райони се издига Судетите ,предпланините на Западните Карпати и част от Татрите –най-високия дялна Карпатите(с най-високия полски връх Риси-2499м). Климатът на Полша е умерено-преходен(от мек океански към по-студен континентален).Тук се застъпват студените полярни въздушни маси , идващи от Скандинавия и Русия , и западните по-топли и влажни океански въздъшни маси.Като резултат зимата е студена ,а лятото сравнително топло.Неблагоприятно за земеделието е сезонното разпределение на валежите ,често през пролетта те са недостатъчни ,а през есента,когато се прибира реколтата те са прекомерно изобилни. Гъста речна мрежа – Висла(с притоци Сан и Буг) и Одра(с притоци Нотеч и Варта) Река Висла е най- дългата полска река ,тя извира от Западните Карпати, с много завои пресича страната от юг на север и се влива в Гдански залив.По течението на река Вислка са разположени двата най-важни града в Полша-Варшава и Краков.Река Одра извира от Судетите. Вдолното си течение реката оформя част от границата с Германия. Общата дължина на речните пътища в Полша е 4000км.


Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
След възстановяването на демокрацията Полша постоянно се стреми към либерализиране на икономиката и днес се отличава като един от най-успешните и общопризнати примери за трансформацията от планово стопанство с командно-адниминстративни методи на управление към пазарна икономика.

Приватизацията на малки и средни предприятия и либералните закони за създаване на нови предприятия позволяват бързото развиване на агресивен частен сектор, но без развитие на организациите за правата на потребителите.

Започнало е преструктуриране на някои „чувствителни сектори“ (например въгледобив, стоманодобив, железопътни линии, енергетика).

Полша има добре развит селскостопански сектор, съставен от частни ферми, които могат да се превърнат във водещ производител на хранителни продукти за Европейския съюз.

Структурните реформи в здравеопазването, образованието, пенсионната система и държавната администрацията довеждат до по-големи финансови проблеми от очакваното.

Варшава води региона на Централна Европа по чужди инвестиции и както се твърди, се нуждае от постоянен прилив на средства.

От 1993 до 2000 г. растежът на брутния вътрешен продукт е постоянен, като от 2001 до 2002 г. се наблюдава леко забавяне (1,4% през 2002 г.). През 2003 г. БВП бележи ръст от 3,7%, а за 2004 надхвърля 5%.


Население [редактиране]
Основна статия: Население на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
В миналото в Полша са били разпространени много езици, култури и религии. Преместването на границите на страната на запад и миграцията на по-голямата част от немскоезичното население след Втората световна война довежда до значително хомогенизиране на населението. 36 963 700 души или 96,74% от днешното население се определят като поляци (данни от 2002 г.), 1,23% се определят от друга националност, 2,03% не определят националност. Официално признатите етнически малцинства са: немци, украинци, литовци, евреи, беларуси.

Полският език, спадащ към западнославянските езици, е официалният език на страната. 95% от населението са римокатолици, като 75% практикуват активно религията си. От останалата част на населението повечето са източноправославни и протестанти.

На особена почит в Полша е Папа Йоан Павел II, по рождение Карол Войтила, който преди избора си за папа е архиепископ на Краков. Определян като най-медиален Папа, личността която събори комунизма и сближи световните религии, Папа Йоан Павел II почина на 02 април 2005 след дългогодишни здравословни проблеми.


Култура [редактиране]
Основна статия: Култура на Полша
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Полската култура е тясно свързана с историята на страната. В области като литература, музика и изобразително изкуство творците се стремели да подпомагат борбата на Полша за независимост със своите средства. Примери за това са патриотичните стихотворения на Адам Мицкевич, историческата живопис на Ян Матейко и ранните клавирни творби на Фредерик Шопен.

В днешни дни богатата полска култура е засегната от глобализацията и от финансови проблеми. Въпреки това точно на културната сцена на големите градове тя гради своя нов облик.


Варшава (на полски: Warszawa) е столицата на Полша и най-големият град в страната. Разположен е на река Висла, на приблизително 350 км от Балтийско море и Карпатите. Населението му е около 1 676 000 души, а за цялата агломерация — около 2 400 000 души (2004).

Варшава е център и на Мазовското войводство. В града има много индустрии (електротехническа, автомобилна, черна металургия), 66 висши училища (Варшавски университет, Варшавски технически университет, Медицинска академия и др.) и над 30 театъра.


Икономика [редактиране]

Президентски дворецВаршава има бумтяща икономика, почти без безработица. Тя предлага привлекателна бизнес среда с пълен обхват на услугите и добре тренирани професионалисти, запознати със западните стандарти.

Тя е финансовият център в тази част от Европа и важен пазар на потребителя. Тя стана фокусната точка за чуждите инвестиции и поддържаща сила в развитието на икономиката на цялата страна.


Бизнес-дейност и структура на икономиката [редактиране]
Над 244, 000 компании са регистрирани тук - 98,5 процента от тях са частни. Варшава държи първо място за общонародни компании спрямо процента от компании, регистрирани с чужд капитал. В края на 1999 има 13, 152 такива компании, т.е. над 30 процента от общият им брой в Полша. Сред тях, повечето (44 процента) са с активни продажби, 23 процента в банковото дело и финансите и други сфери за развитие на бизнес, и 12 процента в производството.

Голямo преимущество на Варшава е нейният трудов пазар. Двадесет процента от населението на Варшава се гордее с университетска степен. Степента за безработица е най-ниската в Полша (5, 1 процента). Пазарът на труда на Варшава привлича най-много, обещаващи младежи от цяла Полша.


Индустрия [редактиране]

Кралски замъкПрез 1989 г. работната сила в областта на промишлеността е над 30 процента от тази на Варшава, днес тя е около 18 процента. Преминаването към пазарна икономика доведе сериозен шок за промишлеността на Варшава, спрямо загубата на нейните предишни пазари за износ, преориентацията на производството, и заминаването на служителите към други сектори.

Промишлените рамки на вътрешният град на Варшава възлизат на 37. 9 процента с центъра от цялата площ на градчето. Това наследство на комунистическото градоустройство всъщност става едно преимущество: то предлага пространство за бъдещи проекти в отлични централни местоположения.

Броят на държавните предприятия е с тенденции на намаляване, а броят на компаниите с чужд капитал нараства. Най-големите чужди инвеститори са DAEWOO, Кока Кола AMATIL и метро - AG.

Варшава има най-голяма концентрация на електроника и високотехнологична промишленост в Полша и растящият пазар на потребителя съвършено поощрява развитието на хранителната промишленост.


Туризъм [редактиране]

Колона на ЗигмунтОколо 5 милиона чужди туристи прекараха поне една нощ във Варшава миналата година. Най-голямата група посетители беше от бившият Съветски съюз и Германия. Благодарение на уникалната роля на Варшава като политическа, търговска, академична и културна столица на Полша, доминиращата група посетители са бизнесмени, политици, учени и художници. Голям брой чужди посетители, тези от изток, идват в градът за да купуват и продават продукти, докато друга важна група туристи, главно от западна Европа, посещава Варшава за удоволствие, по време на почивки. Оценено е че туристи изразходват общо 1 милиард долар ежегодно във Варшава.

Посетителите, пристигащи във Варшава имат на разположение следното разнообразие на квартири: 34 хотела, четири общежития на младежи, четири къмпинга и четири отворени полета за къмпинг. Хотелите могат да настаняват общ брой от 16, 500 посетителя. Повечето хотели и другите видове на акомодация са групирани в центърът на градът. Значително нараства броя на хотелите в околността на главни пътища свързващи Варшава с други градове и райони. Въпреки че броят на хотелите нараства с всяка година, има все още недостиг на две - или три - звездни оборудвания във Варшава. Туристическата информация на градът и промоционалното бюро предлагат информация и помощ на туристите.


Личности [редактиране]

Паметник на Николай КоперникРодени във Варшава
Збигнев Бжежински (р. 1928), американски политолог
Алфред Кожибски (1879-1950), полски философ
Мария Кюри (1867-1934), френски физик
Тамара де Лемпицка (1898-1980), художничка
Беноа Манделброт (р. 1924), френски математик
Починали във Варшава
Александър Гейщор (1916-1999), историк
Антони Грабовски (1857-1921), есперантист
Людвик Заменхоф (1859-1917), есперантист
Габриел Нарутович (1865-1922), политик
Чеслав Ниемен (1939-2004), музикант
Йозеф Пилсудски (1867-1935), офицер и политик
Владислав Реймонт (1867-1925), полски писател
Ян III Собиески (1629-1696), крал
Други личности, свързани с Варшава
Дора Габе (1886-1983), българска поетеса, работи в посолството през 1947-1950
Стефан Гечев (1912-2000), български поет, работи в посолството през 1947-1950
Витолд Гомбрович (1904-1969), писател, живее в града през 20-те и 30-те години
Йосиф Гурко (1828-1901), руски офицер, генерал-губернатор през 1883-1894
Борис Данков (р. 1941), български писател, живее в града през 1983-1989 и 1995-1998
Елка Константинова (р. 1932), български филолог и политик, работи в посолството през 1993-1997
Иван Пръмов (1921-1992), български политик, посланик през 1986-1988
Веселин Ханчев (1919-1966), български писател, работи в посолството през 1962-1964



През 2001 г. в Краков живеят около 741 000 души. Този исторически град е разположен на река Висла в подножието на хълма Вавел в Малополска, която се намира в южната част на Полша.


История [редактиране]
За пръв път Краков се споменава през 968 г.

Легендата разказва, че всичко започва от Крак, първия лорд на селището, разположено някъде между реките Дунав и Рейн на земя, определена от древните римляни като варварска. Едно е сигурно за откривателя - той е този, който убива ужасяващия дракон, за който легендата говори. Поради тази причина така нареченият дракон Вивел става символ на Краков.

Името на града е споменато за първи път в записките на Ибрахим ибн Якоб, търговец от Кордоба през 985 год. Той описва богат град, в който се пресичат търговки маршрути, заобиколен от гори.


Забележителности [редактиране]
Историческият център на Краков, бившата столица на Полша се намира в подножието на Кралския дворец Вавел. 13-вековният търговски град има най-големия европейски пазар и множество исторически къщи, дворци и църкви с техните великолепни интериори.

По-нататък доказателства за пленителната история са осигурени от останките на 14-вековните укрепления и средновековното разположение на квартала Казимеж, с неговите древни синагоги в южната част на града и готическата катедрала, където са погребвани царете на Полша. Днес в музеите и галериите може да се намери всичко - от творбите на Леонардо да Винчи до японски комикси.

Краков се гордее със своя Ягелонски университет‎ - един от най-старите в Европа.


Личности [редактиране]
Починали в Краков
Стефан Банах (1892-1945), математик
Фаустина Ковалска (1905-1938), писател
Станислав Лем (1921-2006), писател
Чеслав Милош (1911-2004), полски писател
Георг Тракл (1887-1914), австрийски поет и драматург
Други личности, свързани с Краков
Иван Бенчев (р. 1944), изкуствовед, завършва Художествената академия през 1972
Боян Биолчев (р. 1942), филолог, завършва полска филология през 1968
Йоан Павел II (1920-2005), духовник, живее в града от 40-те години до 1978
Елка Константинова (р. 1932), филолог, преподава в Ягелонския университет през 1979-1982
Иван Леков (1904-1978), езиковед, живее в града през 1925-1926 и 1928-1930

самолетни билети до унгария будапеща

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Унгария Будапеща посетете www.expedia.bg

Унгарска република (Magyar Köztársaság) е държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватска и Словения.




История [редактиране]
Основна статия: История на Унгария
Официално име на Унгария:
896 - 1000 гг.: Унгарско княжество
1000 - 1918 гг.: Унгарско кралство
1918 - 1919 гг.: Унгарска народна република
1919 - 1919 гг.: Унгарска съветска република
1919 - 1946 гг.: Унгарско кралство
1946 - 1949 гг.: Унгарска република
1949 - 1989 гг.: Унгарска народна република
от 1989 г.: Унгарска република

Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Унгария
Законодателна власт:
Еднокамарен парламент, 386 депутати: 176 се избират мажоритарно в 176 едномандатни райнони, 210 се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.
Изпълнителна власт:
Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри.
Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.
Съдебна власт:
Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Унгария
Република Унгария административно е разделена на 19 области (megye, в България традиционно наричани "комитати"), 22 градски области (megyei jogú város) и 1 столична област (főváros) - Будапеща


Природа [редактиране]
Основна статия: Природа на Унгария
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.


Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Унгария
Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението.65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.

Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.
Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.
Унгария е страна със сравнително малък процент на безработица. За 2005 г. страната е рекордьор сред новоприетите страни членки в ЕС с бюджетния си дефицит от над 10%.


Население [редактиране]
Основна статия: Население на Унгария
Население: 10 198 315 души. (По данни от преброяването от 2001 г.)
Националности: 9 416 045 - унгарци, 1 358 - българи, 190 046 - цигани (роми), 2 509 - гърци, 15 620 - хървати, 2 962 - поляци, 32 233 - германци, 620 - арменци, 7 995 - румънци, 1 098 - рутенци, 3 816 - сърби, 17 693 - словаци, 3 040 - словенци, 5 070 украинци, 16 081 - други националности, 570 537 - неотговорили на въпроса за националността.
Майчин език: 9 546 374 - унгарски, 152 072 - друг език, 541 106 - неотговорили на въпроса за майчиния език.
Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 - католици-униати, 15 928 - източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 - лютеранци (евангелисти), 17 705 - баптисти, 5 840 - адвентисти, 34 530 - други протестантски деноминации, 24 340 - други християнски деноминации, 12 871- евреи, 13 567 - други нехристиянски дониминации, 1 483 369 - атеисти, 1 734 333- неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.

Култура [редактиране]
Основна статия: Култура на Унгария
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.



Национални празници Дата Българско име Унгарско име Забележки
15 март Ден на революцията и борбата за свободата от 1848-1849 г. Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja Годишнина на 15 март 1848 г.
20 август Ден на основаването на държавата Az államalapítás napja Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи.
23 октомври Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г. Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г.




Официални празници, неработни дни Дата Българско име Унгарско име Забележки
1 януари Нова Година Újév Първият ден на годината.
март/април Великден Húsvét Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар.
1 май Празник на труда A munka ünnepe Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г.
7 седмици след Великден Свети Дух Pünkösd Празнува се два дни: неделя и понеделник.
1 ноември Ден на мъртвите Halottak napja Голяма задушница.
25 декември, 26 декември Коледа Karácsony Коледа се празнува два дни.




Официални празници, полуработни дни Дата Българско име Унгарско име Забележки
24 декември Бъдни вечер Szenteste Денят преди Коледа.
31 декември Денят на Силвестър Szilveszter Последният ден на годината.




Официални празници, работни дни Дата Българско име Унгарско име Забележки
25 февруари Ден на жертвите на комунизма A kommunizmus áldozatainak napja
16 април Ден на холокоста A holokauszt áldozatainak napja
4 юли Ден на Трианонския мирен договор Trianoni emléknap Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г.
6 октомври Ден на героите от Арад Aradi vértanúk napja Ден на екзекутирания първия унгарски министър председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г.




Неофициални празници, празнувани от значителна част от население Дата Българско име Унгарско име Забележки
14 февруари Ден на св. Валентин Valentin nap Празнува се от част от населението, главно от по-младите
8 март Международен ден на жената Nemzetközi Nőnap Празнува се от около половината от населнието, не е толкова разпосранен като в България
първа неделя на май Ден на майките Anyák napja Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства.
последна неделя на май Ден на детето Gyereknap Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция.
6 декември Ден на св. Николай Mikulás Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, се дават подаръци на децата.



Будапеща е столицата на Унгария. Разположена е в Среднодунавската низина, на двата бряга на река Дунав, заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2 597 000) - това е 1/5 от населението на Унгария.



История [редактиране]
Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда (Стара Буда). От 106 г. до края на 4 век той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум. Думата Пеща е от български произход - "пещ".

Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.

През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административния център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.

Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.


Мостът СечениПрез 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпеща нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпеща над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.

Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 близки села.

Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.


Райони [редактиране]
При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделен на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.

Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.

През 1930 г. се създват 4 нови района. Районите XI иs XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X - западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.

Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъеднинени 7 близки града и 16 села.

Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъеднинени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образувт нови 8 нови райна: от номер XV до номер XXII.

След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новия район XXIII.

Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.


Икономика [редактиране]
Около Будапеща е концентрирана почти 60 процента от промишлеността на Унгария. Тук са центровете за машиностроене, металургията и леката промишленост. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са разположили своите заводи тук.


Транспорт [редактиране]
Будапеща винаги е била основен транспортен възел на Централна Европа. Край града преминават десет международни ЖП линии и осем автомагистрали. Будапеща е и важно пристанище на река Дунав. Край града е изградено модерно летище.


Туризъм [редактиране]

Пистата Хунгароринг, след състезаниетоБудапеща е една от най-атрактивните дестинации за туристите, както от Европа, така и от Северна Америка, а напоследък и от Азия. Изключително важно е, че в града максимално са запазени историческите и културни забележителности.

Много любопитни за туристите са внушителният комплекс на Унгарският парламент, наскоро ремонтиран, Рибарският бастион, Кралският дворец, Националната опера и много други. Голяма притегателна сила е и пистата за Формула 1, изградена на около 20 км от града през 1986 г. Ежегодно в средата на август, за да наблюдават Формула 1, пристигат около 120 000 фенове от цяла Европа.

На един от островите в р.Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни. В града има много хотели и общежития. Тук са разположени хотели от веригите „Хилтън“, „Мариот“, „Арт Хотел“, „Холидей Инн“ и много други.

Едно от най-посещаваните места в града е най-големият търговско-развлекателен център в Централна Европа — „Уестенд сити сентър“. В комплекса на няколко етажа са разположени множество магазини, ресторанти, кафенета, кина и други. Множество кораби-ресторанти кръстосват р. Дунав в района на Будапеща, предлагайки забавления за туристите.

самолетни билети до турция истанбул,анкара,анталия

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.За актуални цени и промоции на самолетни билети до Турция Истанбул,Анкара,Анталия,Измир посетете http://www.expedia.bg/


Република Турция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti) е държава, едната част от която е разположена в Югоизточна Европа (3%), а другата - в Азия (97%). Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг - с Ирак и Сирия; на запад - с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. държавата е в центъра на Османската империя.


История [редактиране]
Основна статия: История на ТурцияАко и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
През 20 век пр.н.е. на територията на днешна Турция съществува Хетската държава
През 6 век пр.н.е. земите на Мала Азия са част от Лидия;
През 5 век пр.н.е. територията на днешна Турция е завладяна от Персия;
През 4 век пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски;
През 2 век пр.н.е. е завладяна от Римската империя;
През 95-55 г. пр.н.е. царят на Велика Армения Дикран II управлява голяма част от територията на днешна Турция
През 395 г. e в състава на Византийската империя;
През 1320 г. e образувана Османската държава;
През 1326 г. османците завладяват Бурса;
През 1389 г. e битката при Косово поле;
През 1396 г. османците завладяват цяла България;
През 1453 г. e превзет е Константинопол, с което Византия престава да съществува;
През 15-16 век са покорени са Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
През 1683 г. е първо поражение на османците при Виена — начало на териториални загуби и упадък на Османската империя;
През 1783 г. османците губят Крим; 1800 г. — Египет; 1829 г. — Сърбия и Влашко; 1878 г. — България; 1882 г. — Северна Африка; 1912 г. — Либия; 1913 г. — европейските си владения;
През 1914-1918 г. Oсманската империя търпи поражение в Първата световна война — ликвидация на Османската империя;
През 1915-1916 според някои държави e иэвършен арменският геноцид (Турция отхвърля термина геноцид заради това, че убийствата били междуетнически);
На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република
През 1952 Турция става член на NATO

Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Турция
Турция е република начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание - еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години, а изпълнителната - от правителство начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок - до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.
Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Турция
Република Турция е разделена на 81 провинции (iller, ед. ч. — il, наричани в България вилаети):
Адана
Адъяман
Айдън
Аксарай
Амасия
Анкара
Анталия
Ардахан
Артвин
Ааръ
Афионкарахисар
Байбурт
Балъкесир
Бартин
Батман
Биледжик
Бингьол
Битлис
Болу
Бурдур
Бурса
Ван
Денизли
Диарбекир
Дюздже
Елязъъ
Ерзинджан
Ерзурум
Ескишехир
Газиантеп
Герисун
Гюмюшхане
Зонгулдак
Испарта
Истанбул
Измир
Йозгат
Кахраманмараш
Карабюк
Караман
Карс
Кастамону
Кайсери
Килис
Къръккале
Кършехир
Коджаели
Кония
Кютахия
Лозенград
Малатия
Маниса
Мардин
Мерсин
Муула
Муш
Невшехир
Нииде
Одрин
Орду
Османие
Ризе
Родосто (Текирдаг)
Сакария
Самсун
Сиирт
Синоп
Сивас
Токат
Трабзон
Тунчели
Ушак
Хакари
Хатай
Чанаккале
Чанкъръ
Чорум
Шанлъурфа
Шърнак
Ъъдър
Ялова

География [редактиране]
Основна статия: Природа на Турция
Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите.
По-голяма част от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг - Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 м.
Климатът е субтропичен, средиземноморски, с влажна и студена зима. Във вътрешните части е предимно континентален. Земетресенията са често явление.
Столицата на Турция е Анкара, но най-големият град е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Кония, Анталия, Самсун, Трабзон, Едирне Одрин, Мерсин..

Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на ТурцияАко и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Икономиката на Турция е сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство, което към 2001 г. ангажира 40% от заетите. Според някои оценки около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони.
Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Най-важният сектор, който има и най-голям дял в износа, е производството на текстил и облекло.
В последните години икономическата ситуация е свързана с непостоянен растеж. В много години реалният ръст на брутния национален продукт надхвърля 6%, но това бързо развитие е прекъсвано от резки спадове през 1994, 1999 и 2001 г. В същото време дефицитът в обществения сектор редовно надхвърля 10% от брутния вътрешен продукт, най-вече заради високите лихвени плащания, достигнали през 2001 г. над 50% от общите разходи на правителството. Инфлацията остава сравнително висока.
Турция е индустриално-аграрна страна. Добиват се въглища (52 млн. т), нефт (около 4 млн. т), хром, волфрам, мед, боксит, сяра. Работят предприятия на черната и цветна металургия (стомана - 12 млн. т), нефтопреработвателни, химически, машиностроителни (75 хил. товарни и 250 хил. леки автомобили годишно, трактори, вагони, локомотиви, морски кораби и др.), електроника, електроуреди и др. Добре развити са хранително-вкусова, текстилна, строителна, мебелна, кожена и хартиена промишленост. Селско стопанство - отглежда се пшеница (20 млн. т), ечемик (8 млн. т), цариградски лешник (500 хил. т), тютюн (250 хил. т), чай, грозде, цитруси, ориз и др. Животновъдство - едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.). Развит е и риболовът.

Население [редактиране]
Турци 80% [1]
Кюрди 20% [2]