Авиокомпании



AIR FRANCE,ALITALIA,AUSTRIAN,AIRKENYA EXPRESS
AIR MALTA,AIR ITALY,AEROFLOT,AEROSVIT AIRLINES
BRITISH AIRWAYS,BULGARIA AIR,HAHN AIR,HEMUS AIR,CHINA SOUTHERN AIRLINES,CZECH AIRLINES CSA
QATAR AIRWAYS,ROYAL JORDANIAN,ROSSIYA-RUSSIAN AIRLINES,UTAIR AVIATION JSC,AEGEAN AIRLINES,GULF AIR,EL AL ISRAEL AIRLINES
VIAGGIO AIR,BRUSSELS AIRLINES,CYPRUS AIRWAYS
SINGAPORE AIRLINES,SIBERIA AIRLINES,SRILANKAN AIRLINES,EMIRATES,ETHIOPIAN AIRLINES
KENYA AIRWAYS,KLM ROYAL DUTCH AIRLINES
LUFTHANSA,LOT POLISH AIRLINES,MALEV HUNGARIAN AIRLINES,IBERIA,OLYMPIC AIRLINES
TAROM,TURKISH AIRLINES,UNITED AIRLINES
KD AVIA,MALAYSIA AIRLINES

събота, 3 май 2008 г.

самолетни билети швеция стокхолм

На http://www.expedia.bg/ може да резервирате и закупите самолетни билети до Швеция Стокхолм на най ниски цени

Стокхолм История
Най-ранното споменаване на Стокхолм в писмен вид датира от 1252 г., когато градът е важно звено на търговията с желязо от мините в Бергслаген. Казват, че Стокхолм е основан от Биргер Ярл с цел предпазване на Швеция от вражески морски набези, както и за да се прекрати грабежът в градове като Сигтуна на езерето Меларен. Първоначално Стокхолм представлявал укрепление, чието предназначение било контролирането на търговията между Балтийско море и Меларен. Стокхолм става столица на Швеция през 1419 г.



Швеция (шв. Sverige) е скандинавска държава, намираща се в Северна Европа. Тя граничи с Норвегия на запад, Финландия на североизток, проливите Скагерак и Категат на югозапад, Балтийско море и Ботническия залив на изток. По море граничи също с Дания, Германия, Полша, Русия, Литва, Латвия и Естония. С Дания се свързва и чрез мост (Øresundsbron) - най-големия мост в Европа, свързващ Малмьо с Копенхаген. Член е на Европейския съюз от 1995 г.
Щвеция е с относително ниска гъстота на население, с изключение на гъсто населения столичен район с център Стокхолм. 84% от населението е в градове, които заемат едва 1,3% от площта на страната.[1] Швеция се отличава с висок жизнен стандарт, с модерно и либерално общество[2] и с нейерархична организационна и обществена структура и колективизъм, в контраст с англо-саксонските общества.[3] Опазването на околната среда, съхранението на животински и растителни видове, както и ефективното използване на енергия са приоритети в политиката и с широка обществена подкрепа.[4][5]
Швеция е традиционен износител на желязо, мед и дървесина. Модернизирания транспорт и комуникации позволяват пълноценно усвояването на естествените ресурси, предимно на дървесина и желязна руда. През 90-те години на 19 век, благодарение на развитието в образованието и общата индустриализация, успешно е създадена производствена индустрия, и така до края на 20 век, Швеция се превръща в развита държава, заемаща високи позиции сред най-богатите страни според Индекса на човешко развитие. Швеция е богата на водни ресурси за производство на електроенергия, но не притежава големи залежи от петрол и въглища.
По време на средновековието, Дания, Норвегия и Швеция (включително и територията, контролирана от Швеция, днес Финландия) се обединяват в рамките на Калмарската уния, създадена през 1397 г. под короната на Маргарета I Датска. Швеция напуска унията през 16 век, и води дългогодишни войни със своите съседи - основно с Русия, Дания и Норвегия. През 17 век, по време на абсолютната монархия, шведския крал разширява границите на Швеция посредством война, създавайки шведско надмощие и контрол над Скандинавския полуостров, Балтийските държави и области от днешна Германия. След смъртта на Чарлс XII през 1718 г., шведката доминация е прекратена. През 1809 г., източната част от Швеция, Йостерланд и източната част на Норланд се обособяват в полу-автономна област - Велико княжество Финландия. До 1814 г., Швеция губи всички свой територии извън Скандинавския полуостров. През 1814, Норвегия е заставена да сключи лична уния с Швеция, която трае до 1905 г. От 1814 г. Швеция е в мир, поддържа безпристрастна външна политика в мирно време и неутралитет по време на война.

История [редактиране]
Основна статия: История на ШвецияАко и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Праистория [редактиране]
Скоро след последната ледникова епоха, териториите на днешна Швеция са били заселени от ловци и берачи на плодове. Това започва да става през каменната епоха (6 000 г.пр.Хр – 4 000 г.пр.Хр.) Регионът се развива много бавно в сравнение с южна Европа – докато римляните пишат поезия, Скандинавия едва навлиза в желязната епоха.
За първи път името Швеция е отбелязано през I-ви век сл.Хр. от римският историк Тацит. Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (алт. свеите), преживяващо от морето и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Корабите на свеите били странни за времето си, защото имали носова част и от двете страни – това което сега е известно като викингски стил. Описанието е на жителите на централна Швеция (Свеаланд), основно около езерото Меларен, и съвременните Стокхолм, Сигтуна и Бирка. От името на племето произлиза и името на Швеция на старо-шведски „Svearike“ (държавата на свеите), което с развитието на езика се трансформира до „Sverige“ (произнася се „Сверийе“), или на англо-саксонски „Svealand“, земята на свеите. Южните части на скандинавския полуостров, са били населявани от родственото племе на йотите (готите), в йоталандските територии. Много малко се знае за тези времена, като източниците са основно норвежките саги и епосите на Беовулф.

Средновековие [редактиране]
По време на Викингската епоха (9 - 10 в.), шведските викинги са пътували на изток и са оставили следи в балтийските държави, Русия, около Черно море, чак до Константинопол и южна Европа. Една от теориите за основаването на руската държава и произхода на първата руска династия на Рюриковичите е, че Рюрик, Синеус и Трувор са варяги (шведски викинги), поканени през 862 г. от племената чуди, веси, илменски словени и кривичи да въведат ред в раздираните от междуособни войни земи. Дълго след като се образуват Норвежкото и Датското кралства, Швеция е разделена на области, управлявани от местни ярлове и конунги. След като Дания превзема областта Скания (Skåne) в Южна Швеция, датска армия се отправя на изток за да подчини непокорните шведски племена. Но на 31 януари 1208 г. 12000 датски кръстоносци са разбити във Вестерютланд (Югозападна Швеция) от стрелците на местния пълководец Ерик Кнутсон, който е почитан от шведите като светец. През 1210 г. още по-голяма датска армия се отправа в Швеция, в подкрепа на прокудения шведски владетел Сверкер, но Сверкер е убит и шведската армия на Ерик Кнутсон отблъсква датските кръстоносци. Това бележи създаването на Шведското кралство, чиито пръв крал става Ерик Кнутсон.

Златен период [редактиране]
През 17 век Швеция се превръща в една от най-големите сили в Европа, което се дължи на успешното ѝ участие в трийсет годишната война, инициирано от крал Густав II Адолф. Но в своето могъщество тя рухнала през 18 век, когато Руската империя започнала завоеванията си в северна Европа през Северната война и окончателно през 1809, когато от източната ѝ половина било създадено полу-автономното Херцогство Финландия на Руската Империя. След като Дания и Норвегия са победени в Наполеоновите войни, Швеция получава Норвегия по Килския мирен договор. Междувременно Норвегия се обявава за независима и това довежда до военни действия срещу нея през 1814. Те завършват с конвенцията при Мос, която отсъжда принудителен съюз между Норвегия и Швеция. Той продължава до 1905 г. С тази последна битка се отбелязва началото на 200 годишен мир, уникално постижение в света и до днес.

Съвременна история [редактиране]
През 19 век в Швеция се наблюдава значително увеличение на населението - за 100 години (1750-1850) то се удвоява. Значителният ръст се преписва на мира, ваксинациите и картофите. В резулат на прирастта обаче се стига до безработица в селските области, където по това време живели повечето шведи. Бедността, алкохолизмът и емиграцията не закъсняват; счита се, че между 1850 и 1910 повече от един милион шведи са заминали за САЩ. В ранните десетилетия на 20век повече шведи живеели в Чикаго отколкото в Готенбург (вторият по големина град в Щвеция). С напредването на индустриалната революция, хората постепенно започнали да се местят в градовете, за да работят във фабрики и станали членове на социалистически обединения. Заплашваща социалистическа револция била предотвратена през 1917, след което последвало възстановяване на парламентаризма и държавата се завърнала към демокрацията.

Най-нова история [редактиране]
Швеция запазва неутралитета си през първата и втората световна война, въпреки че неутралитетът ѝ през втората често е поставян под въпрос. Тя е встъпва в концесии и с двете страни по време на войната. Швеция тайно разрешавала на шпиони от Алианса да работят на нейна територия, но също така снабдява нацистка Германия с желязна руда в замяна на въглища. Тези концесии са по-скоро наложени от нацистите и са считани за неизбежни за запазване на неутралитета ѝ. За съжаление приносът ѝ за Алианса и чисто хуманитарните ѝ жестове често остават в сянката на нейното сътрудничество с нацистите. Швеция е била част от плана Маршал, но и по време на студената война остава непривлечена към някой лагер и все още не е член на никоя военна организация. След втората световна война Швеция се възползва от природните си богатства и липсата на разрушения и развива индустрията си, за да покрие нуждите на възстановяващата се от войната Европа. С това си поведение тя скоро заема мястото си на водеща по богатство в света държава. По време на следвоенния период страната била управлявана от шведската социална демократическа партия, която обезпечила социалния статус на населението чрез политика на „благоденствие за всички”. Тази политика довела до рецесия в началото на 90те и някои от социалните линии на поведение били изоставени. Швеция, въпреки официално неутралната си позиция, се присъединява към Европейския съюз през 1995, заявявайки че неутралитетът вече не е от такова значение във времето след студената война. Въпреки това през 2003 на референдум шведите отхвърлят приемането на еврото за национална валута. Като цяло обаче може да се твърди, че Швеция се класира доста високо в ранг листата по отношенние на стандарт на живот.

Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Швеция
Швеция е конституционна монархия, но кралската институция има символични функции. Крал Карл XVI Густав формално е държавен глава, но неговите функции са представителни. Напр. традиционно кралят раздава Нобеловите награди, с изключение на наградата за мир, която бива връчвана в Осло.
Основните конституционни закони на Швеция са:
Инструмент на правителството (Regeringsformen)
Закон за свободата на пресата (Tryckfrihetsförordningen)
Основен закон за свобода на словото (Yttrandefrihetsgrundlagen)
Правила на наследяване (Successionsordningen)
Законът за работата на парламента (Riksdagsordningen) има специален статут, но не се счита за част от конституционното устройство. След промяна на Правилата за наследяване през 1980 г., така че и жени да могат да онаследяват короната, наследник на трона става кронпринцеса Виктория.

Парламент [редактиране]
Шведският парламент Риксдаген (пише се с членуване, Riksdagen) е еднокамарен и се състои от 349 депутати и един парламентарен председател, който е и говорител. Изборите са преки на всеки четири години, и право на глас имат всички жители над 18 години към датата на изборите.
Председателят на парламента се избира като останалите депутати, но няма право на глас. Той трябва неутрално да координира работата на парламента. Докато кралската фамилия е извън страната, председателят на парламента изпълнява функциите на държавен глава. Уникалното в шведската политическа система е, че председателят на парламента ръководи консултациите по съставяне на правителство и предлага министър-председателя. В следствие на конституционната промяна от 1974 г. кралят не разполага с политическа власт и тези правомощия са прехвърлени на председателя на парламента. В резултат това е най-високата изборна и политическа длъжност в Швеция.

Правителство [редактиране]
Правителството на Швеция се назначава като парламентът гласува министър-председател (по предложение на председателя), а той назначава министри (около 20) без допълнителни консултации. От 6 октомври 2006 г. министър-председател е Фредрик Райнфелт.Сградата на правителството се нарича Риксдоген (шв.Riksdagen в мн.ч.)

Административно деление [редактиране]

Административни области на Швеция

земи на Швеция
Основна статия: Административно деление на Швеция
Административно Кралство Швеция се състои от 21 областни административни единици, наречени лени (län):
AB: Лен Стокхолм (Stockholms län)
AC: Лен Вестерботен (Västerbottens län)
BD: Лен Норботен (Norrbottens län)
C: Лен Упсала (Uppsala län)
D: Лен Сьодерманланд (Södermanlands län)
E: Лен Йостерйотланд (Östergötlands län)
F: Лен Йоншьопинг (Jönköpings län)
G: Лен Крунубери (Kronobergs län)
H: Лен Калмар (Kalmar län)
I: Лен Готланд (Gotlands län)
K: Лен Блекинге (Blekinge län)
M: Лен Сконе (Skåne län)
N: Лен Халанд (Hallands län)
O: Лен Вестра Йоталанд (Västra Götalands län)
S: Лен Вермланд (Värmlands län)
T: Лен Йоребру (Örebro län)
U: Лен Вестманланд (Västmanlands län)
W: Лен Даларна (Dalarnas län)
X: Лен Йевлебори (Gävleborgs län)
Y: Лен Вестернорланд (Västernorrlands län)
Z: Лен Йемтланд (Jämtlands län)
Всеки лен се управлява от администрация, назначена от правителството и органи на местното самоуправление - ландстинг (landsting), избиран от населението. Областите са административно разделени на общини - комюн (kommun). Общо в Швеция има 290 общини (2004).
По поръчение на парламента Комисията Ansvarskommittén разглежда възможността областите да се обединят. Текущото предложение (от 23 септември 2005) е за 9 региона, и ако бъде прието може да влезе в сила около 2015 г.

Историческо деление [редактиране]
Въпреки че официално не се ползват от почти четири века, историческите земи и провинции продължават да се използват в ежедневието. Делението е на:
Й̀оталанд (Götaland), 10-те южни провинции
Свеаланд (Svealand), 6-те провинции на същинска Швеция (от там идва името Sverige - шведска държава)
Норланд (Norrland), 9-те северни провинции
Йостерланд (Österland), 6-те източни провинции, обособени като автономно Велико княжество Финландия след загубата им от Русия, и основа на днешна южна Финландия.

Природа [редактиране]
Основна статия: Природа на ШвецияАко и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Долината Тарфала близо до връх Кебнекайсе, Шведска Лапландия
Най-южната точка на Скандинавския полуостров и на Швеция е нос Смюгехук (Smygehuk), на 55°20' северна ширина, а части от северна Швеция са разположени отвъд полярния кръг. На северозапад по границата с Норвегия е разположен Скандинавския планински масив. В северната му част, в Шведска Лапландия се намира най-високия за Швеция връх Кебнекайсе (Kebnekaise, 2103 м). В историческата провинция Бохюслен има множество малки островчета по протежение на западното крайбрежие. На изток е Ботническия залив и двата големи острова Готланд и Йоланд.
Скандинавския полуостров е бил покрит от дебели ледове през ледниковата епоха и след оттеглянето им са се образували множество езера. Най-големите са Венерн, Ветерн и Меларен. Топенето на снега и ледниците в планините подхранват много реки.
Северните части на страната са покрити с обширни гори, докато в южната част равнината Сконе е използвана предимно за селскостопански култури.
Шведската писателка Селма Лагерльоф е написала книгата Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция като измислен пътепис за запознаване на малките шведчета с тяхната страна. Поради високата си художествена стойност книгата е преведена на много езици (вкл. и български).

Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Швеция

Население [редактиране]
Основна статия: Население на ШвецияАко и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Населението на Швеция през 2007 г. наброява 9,131,425 души. Швеция като цяло е слабо населена и гъстотата в различните райони варира много, за средна гъстотта може да се посочи 20 д/кв.км. По-голямата част от населението живее в южната част на страната, по-специално в централните низини, равнината Скейн и крайбрежните райони. Около 83% от шведите живеят в градовете, особено гъсто населени са Стокхолм, Гьотеборг и Малмо. Населението се състои главно от скандинавци с немски произход. Имигрантите в страната и етническото разнообразие се увеличават през последните няколко десетилетия. Швеция се трансформира от нация на емигранти към края на първата световна война в нация на имигранти от началото на втората световна война и до днес.

Култура [редактиране]

Къща в Скансен
Основна статия: Култура на ШвецияАко и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
В Стокхолм се намира първият в света музей на открито Скансен, в който има къщи от различните краища на Швеция и зоологическа градина [1].

Музика [редактиране]
Швеция често доминира на музикалната сцена, особено в жанра на популярната музика. Групи като АББА, Юръп и Роксет са легенди в световното музикално пространство. Други известни шведски групи в поп музиката са Ace of Base, Army of Lovers и The Cardigans.
По-малко известни, изместени към алтернативния стил са The Hives, Refused, Millencolin, The (International) Noise Conspiracy, Sahara Hotnights, The Hellacopters, The Soundtrack of Our Lives, Kent, Infinite Mass, Timbuktu и Looptroop.
Като част от скандинавската традиция в тежкия метъл, забележими шведски групи в стиловете на дет и блек метъла са Bathory, Meshuggah, The Haunted, Opeth, Soilwork, Arch Enemy, Dark Tranquillity, Naglfar, In Flames и Vintersorg, и едни от основателите на симфоничния метъл - Therion.

Няма коментари: