самолетни билети до унгария будапеща

Добави в Svejo

С http://www.expedia.bg/ може да закупите самолетни билети за целия свят.
За актуални цени и промоции на самолетни билети до Унгария Будапеща посетете www.expedia.bg

Унгарска република (Magyar Köztársaság) е държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватска и Словения.




История [редактиране]
Основна статия: История на Унгария
Официално име на Унгария:
896 - 1000 гг.: Унгарско княжество
1000 - 1918 гг.: Унгарско кралство
1918 - 1919 гг.: Унгарска народна република
1919 - 1919 гг.: Унгарска съветска република
1919 - 1946 гг.: Унгарско кралство
1946 - 1949 гг.: Унгарска република
1949 - 1989 гг.: Унгарска народна република
от 1989 г.: Унгарска република

Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Държавно устройство на Унгария
Законодателна власт:
Еднокамарен парламент, 386 депутати: 176 се избират мажоритарно в 176 едномандатни райнони, 210 се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.
Изпълнителна власт:
Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри.
Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.
Съдебна власт:
Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Административно деление [редактиране]
Основна статия: Административно деление на Унгария
Република Унгария административно е разделена на 19 области (megye, в България традиционно наричани "комитати"), 22 градски области (megyei jogú város) и 1 столична област (főváros) - Будапеща


Природа [редактиране]
Основна статия: Природа на Унгария
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.


Стопанство [редактиране]
Основна статия: Стопанство на Унгария
Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението.65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.

Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.
Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.
Унгария е страна със сравнително малък процент на безработица. За 2005 г. страната е рекордьор сред новоприетите страни членки в ЕС с бюджетния си дефицит от над 10%.


Население [редактиране]
Основна статия: Население на Унгария
Население: 10 198 315 души. (По данни от преброяването от 2001 г.)
Националности: 9 416 045 - унгарци, 1 358 - българи, 190 046 - цигани (роми), 2 509 - гърци, 15 620 - хървати, 2 962 - поляци, 32 233 - германци, 620 - арменци, 7 995 - румънци, 1 098 - рутенци, 3 816 - сърби, 17 693 - словаци, 3 040 - словенци, 5 070 украинци, 16 081 - други националности, 570 537 - неотговорили на въпроса за националността.
Майчин език: 9 546 374 - унгарски, 152 072 - друг език, 541 106 - неотговорили на въпроса за майчиния език.
Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 - католици-униати, 15 928 - източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 - лютеранци (евангелисти), 17 705 - баптисти, 5 840 - адвентисти, 34 530 - други протестантски деноминации, 24 340 - други християнски деноминации, 12 871- евреи, 13 567 - други нехристиянски дониминации, 1 483 369 - атеисти, 1 734 333- неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.

Култура [редактиране]
Основна статия: Култура на Унгария
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.



Национални празници Дата Българско име Унгарско име Забележки
15 март Ден на революцията и борбата за свободата от 1848-1849 г. Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja Годишнина на 15 март 1848 г.
20 август Ден на основаването на държавата Az államalapítás napja Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи.
23 октомври Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г. Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г.




Официални празници, неработни дни Дата Българско име Унгарско име Забележки
1 януари Нова Година Újév Първият ден на годината.
март/април Великден Húsvét Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар.
1 май Празник на труда A munka ünnepe Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г.
7 седмици след Великден Свети Дух Pünkösd Празнува се два дни: неделя и понеделник.
1 ноември Ден на мъртвите Halottak napja Голяма задушница.
25 декември, 26 декември Коледа Karácsony Коледа се празнува два дни.




Официални празници, полуработни дни Дата Българско име Унгарско име Забележки
24 декември Бъдни вечер Szenteste Денят преди Коледа.
31 декември Денят на Силвестър Szilveszter Последният ден на годината.




Официални празници, работни дни Дата Българско име Унгарско име Забележки
25 февруари Ден на жертвите на комунизма A kommunizmus áldozatainak napja
16 април Ден на холокоста A holokauszt áldozatainak napja
4 юли Ден на Трианонския мирен договор Trianoni emléknap Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г.
6 октомври Ден на героите от Арад Aradi vértanúk napja Ден на екзекутирания първия унгарски министър председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г.




Неофициални празници, празнувани от значителна част от население Дата Българско име Унгарско име Забележки
14 февруари Ден на св. Валентин Valentin nap Празнува се от част от населението, главно от по-младите
8 март Международен ден на жената Nemzetközi Nőnap Празнува се от около половината от населнието, не е толкова разпосранен като в България
първа неделя на май Ден на майките Anyák napja Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства.
последна неделя на май Ден на детето Gyereknap Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция.
6 декември Ден на св. Николай Mikulás Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, се дават подаръци на децата.



Будапеща е столицата на Унгария. Разположена е в Среднодунавската низина, на двата бряга на река Дунав, заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2 597 000) - това е 1/5 от населението на Унгария.



История [редактиране]
Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда (Стара Буда). От 106 г. до края на 4 век той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум. Думата Пеща е от български произход - "пещ".

Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.

През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административния център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.

Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.


Мостът СечениПрез 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпеща нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпеща над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.

Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 близки села.

Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.


Райони [редактиране]
При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделен на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.

Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.

През 1930 г. се създват 4 нови района. Районите XI иs XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X - западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.

Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъеднинени 7 близки града и 16 села.

Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъеднинени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образувт нови 8 нови райна: от номер XV до номер XXII.

След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новия район XXIII.

Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.


Икономика [редактиране]
Около Будапеща е концентрирана почти 60 процента от промишлеността на Унгария. Тук са центровете за машиностроене, металургията и леката промишленост. Множество промишлени предприятия са разположени в кварталите Уйпещ и Обуда. Много световни компании за производство на битова техника са разположили своите заводи тук.


Транспорт [редактиране]
Будапеща винаги е била основен транспортен възел на Централна Европа. Край града преминават десет международни ЖП линии и осем автомагистрали. Будапеща е и важно пристанище на река Дунав. Край града е изградено модерно летище.


Туризъм [редактиране]

Пистата Хунгароринг, след състезаниетоБудапеща е една от най-атрактивните дестинации за туристите, както от Европа, така и от Северна Америка, а напоследък и от Азия. Изключително важно е, че в града максимално са запазени историческите и културни забележителности.

Много любопитни за туристите са внушителният комплекс на Унгарският парламент, наскоро ремонтиран, Рибарският бастион, Кралският дворец, Националната опера и много други. Голяма притегателна сила е и пистата за Формула 1, изградена на около 20 км от града през 1986 г. Ежегодно в средата на август, за да наблюдават Формула 1, пристигат около 120 000 фенове от цяла Европа.

На един от островите в р.Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни. В града има много хотели и общежития. Тук са разположени хотели от веригите „Хилтън“, „Мариот“, „Арт Хотел“, „Холидей Инн“ и много други.

Едно от най-посещаваните места в града е най-големият търговско-развлекателен център в Централна Европа — „Уестенд сити сентър“. В комплекса на няколко етажа са разположени множество магазини, ресторанти, кафенета, кина и други. Множество кораби-ресторанти кръстосват р. Дунав в района на Будапеща, предлагайки забавления за туристите.